Twilight Forum
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Twilight Forum

Twilight Forums BG
 
ИндексПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте се

 

 You change me ;]

Go down 
АвторСъобщение
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeСря Мар 11, 2009 12:27 pm

1.Въведение
Казвам се Кристина.По времето,когато се развива тази история бях на седемнадесет.Косата ми беше бляскаво руса,дълга до кръста ,виеща се на красиви букли.Всички момчета си падаха по мен,но аз не забелязвах никой от тях. Просто не бяха мой тип.
Живеех в града от година.Отначало всички ми се лепяха като мухи на мед.И как не аз бях новото момиче с руси коси и красиво лице,с извваяното тяло,но никой не виждаше по-надълбоко в мен.Никой не се интересуваше,бях го разбрала прекалено добре,за това и на мен не ми пукаше за никого.Постоянно получавах картички със сърца и големи букети от най-разнообразни цветя.За какво друго можех да мечтая,наистина бах поласкана,но нищо повече,никой не идваше да ме заговори ей така ,без да поиска да излезем заедно.След многократните откази,всички се отказаха да разговарят с мен изобщо.
Училището ми беше пълно с безмозъчни руси мажоретки и футболисти. Вярно е,че и аз бях руса и хубава,обичах да танцувам и пея,но винаги съм залагала повече на ученето,от колкото на изкуството.
Всички учители бяха доволни от мен.Нали бях отличничка,но аз не бях доволна.Чувствах се празна.Сякаш сърцето ми не биеше.Просто стоеше за украса,да се каже,че го имам.Не го използвах.Беше ме страх да го дам на някого,за да не се подиграе с мен,когато разбереше,че съм просто обикновена,а не някоя звезда от модно списание.
Животът ми беше монотонен:от училище в къщи и от къщи на тренировки и пак у нас.Казах ли,че тренирах тае бо.Бях най-силното момиче в групата и си бях заслужила черен колан,който с голяма гордот носех на турнирите.Бях още и в школата по танци,рисуване и пеене.Трябваше да се записвам допълнително,защото паралелката м в училище беше с усилено изучаване на български,математика и английски език.
Мога да се похваля,че в гардероба ми винаги имаше дрехи най-нова мода,в най-различни цветове.Обичах дрехите,обичах разнообразието.Цялото ми семейство бяхме такива.Обичах и лъскавите спортни коли,имах три-мерцедес,порше и беемве.Освен искуството и науката си падах и по колите. Знаех почти всичко за тях,просто ми беше интересно. Като цяло бях човек,който няма и минута свободно време.Обичах тази част от характера си.Не ми оставаше време да мисля за празнината,кояо зееше намястото,където стоеше сърцето ми.
През малкото свободно време,което ми оставаше,се отдавах на разходки из парка.В този до моята къща нямаше много хора и беше изключително спокойно и уединено.



Нека сега разкажа за къщата ни.Беше голяма и чисто бяла.На три етажа.Имаше дълги коридори,покрити с много картини,повечето рисувани от мен.Майка ми и баща ми се гордееха много с мен,с творенията ми, със способностите ми.Като цяло с всичко в мен.
Кухнята беше боядисана в жълто,придаващо топлина и уют на стаята.Цялата беше пълна с чисто нови машини и кухненски уреди,които да улесняват майка ми в домакинството.Тя се казваше Мария, а баща ми Николай, Ники и Мими-перфектната двойка,лудо влюбени още от първият ден. Холът и трапезарията бяха боядисани в бледо оранжево,сякаш слънцето грееше в дома ни.Общо взето всички стаи бяха в ярки,светли цветове,които да те разведряват и да поссържат щастие и мир у дома.
Дойде ред и на моята стая.Обожавах я.Беше с розива с отенъци на лилаво на места.Таванът създаваше излюзията,че е небесе свод,изпълнен със звезди и красивата луна,която всъщност беше лампата.Имах и тераса,на която обичах да чета книжки и да се излежавам на въздух.За щастие, си имах и собствена баня, с вана и душ-кабина.Беше пълна с найразлична козметика за тяло,лице и коса.Естествено моя.Обичах да се поддържам красива.Като малка майка ми постоянно ми повтаряше,че като моята красота трудно се намира и трябва да се поддържам.Мога да кажа,че не съм някаква лигла,която получава всичко на готово.Никога не исках неща,които не са ми необходими.Бах дете мечта,но не това ме интересуваше.Ценях всичко,което имах.Знаех,че повечето хора нямат и половината от богатството,което притежава моето семейство,за това често участвахме в благотворителни кампании и помагахме на хора изпаднали в беда и недоимък.
Нека ви разкажа за преживяванията ми в този град до този момент.
Настаних се в къщата и още същият ден си подредих стаята, за да се чувствам уютно.Обичам домашната обстановка.
На другият ден станах рано сутринта и се нагласих за най-важният ден,според хората.Първият учебен ден, а според учениците-първият ден от мъченията.За мен петнадесети спетември беше напълно обикновен ден,който с нищо не можеше да ме впечатли.
Качих се в поршето-любимата ми от трите коли,беше най-нежна и елегантна.Най-много разкривах себе си с тази кола.
Училището беше доста голямо,но не можеше да се сравни с миналото ми училище в Ел Ей.Когато влязох в паркинга,всички ме гледаха учудено.Доста ми беше лесно да свана защо-моята кола беше най-хубавата.Не че другите коли бяха боклуци,просто бяха съсипани.Моята беше най-чиста и лъскава.
По коридорите всички ме оглеждаха и си шушукаха.Казах си,че няма да им обръщам внимание.Влязох в кабинета за първият ми час и се представих на учителят.Сложи ме да седна до едно момче,в дъното на стаята.Запътих се натам и леко приседнах на стола.
-Здравей,приятно ми е,аз съм Зак.-помислих си,че още на първият ден ще се сприятеля с някого,но жестоко се излъгах.-Искаш ли да излезем след училище.-мазна усмивка се плъзна по лицето му.
-Е,аз съм Кристина,но не смятам да ходя с теб никъде,така че подобре ме остави намира.-скастрих го грубо и той обидено се извърна на другата страна.От тогава не ми е говорил.Да можеше всички да са като него.
В следващият час ново момче ме покани да излезем.С него се държах още по-грубо и със всеки следващ-още по-зле.Спечелих си име на коравосърдечната ледена принцеска,както по едно време ме наричаха.”Принцеската”!Мислеха ме за надута,но изобщо не ме познаваха.Е,бях твърдо решена да не им позвола да разберат каква съм в същност.
Същият ден ми предложиха да се присъедина към мажоретния отбор.С радост мислех да се съглася,ни по едно време зърнах една от клакьорките,която ми беше измислила прякора и се отказах.Вечерта получих роза у дома,с бележка,която гласеше „ Ще излезеш ли с мен.Вик”
Това беше краят,върха на сладоледа,чершката на тортата.Започнах да се държа по-зле от всякога.За мен това не беше лошо поведение,а просто не говорех с никого.Дори някой да ме заговореше се правех на ударена все едно,че никой не го е направил.Е,така и стана.Всички спряха да ми говорят,за мое щастие.
Родителите ми започнаха да се притесняват за мен защo не излизам с никого.Майка ми се опита да говори с мен за това,но категорично и отвърнах,че не искам да се сприятелявам с никого.Знаеше колко съм виоглава и че няма да може да ме разубеди в никакъв случай.
Така продължаваше животът ми в продължение на близо една година.Една година,която се изнесе невероятно бързо и в която животът ми се преобърна.Забравих какво се нарича приятел и какво любов....


Последната промяна е направена от Bloodsucker на Вто Дек 01, 2009 1:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeЧет Апр 09, 2009 11:26 am

2.
Зимата настъпи,толкова неочаквано,както мина учебната година и лятната ваканция.Между другото нека спомена и малко за лятото.
Ходих на почивка със семейството ми в малко и топло крайбрежно градче на брега на Тихия океан.Беше спокойно и и тихо.Наслаждавах се истински на почивката си.Хванах много тен и почувствах лятото пропито в тялото ми.
След почивката,ваканцията ми продължи както обикновено.Ходех на тренировки и всяка седмица на походи в планината.
Но ето,че вече се налага да поговорим за зимата.Оказа се,че тази година беше изключително студена и сурова.
Точно този ден ме изненада много.Имаше сняг до кръста и улиците бяха затрупани.Никакъв шанс да мине кола.Мислех,че ще обявят бедствено положение,но-не.Трябвааше да ходим на училище.Най-лошото бе,че всичките ми ботуши бяха с ток.Тръгнах половин час по-рано.
Вятърът брулеше лицето ми и очите ми започнаха да сълзят от студа.Нямах сили да вървя напред,а бях минала само три преки,оставаха ми още пет. Кракат ми не ме държаха и се проснах на земята,облегната в една къща.
Точно от там в този момент излезе момче.Много красиво момче,с руси коси като моите и сини очи като бездънен океан.Той се затича към мен с притеснено изражение.За първи път виждах някой,който не е от семейството ми да се притеснява за мен.Беше ми толкова странно.Момчето се приближи и клекна до мен.
-Хей,как си?
-Д-д-добре.М-м-малко е х-х-хладничко...-заеквах.
-На мен не ми е чак толкова студено.Вземи якето ми.-той ме наметна и внезапно почувствах някакво непознато за мен чувство,когато погледнах в очите му.За първи път оставах без ума и дума.Гледах го втренчено в продължение на няколко минути.Слушах топлият му и красив глас,но не чувах какво казва.Бях заслепена от някой-за първи път.
Трънахме заедно към училище и той ме придържаше през кръстта,защото бях много уморена.Разказа ми за себе си.Казваше се Алек и днес му е бил първият ден в училище.Живее в къщата на братовчед си,който учи в нашето училище.Знаел за всеки от даскалото нещо,но за мен не се сещал,което искрено ме изненада,защото дълго време бях обект на клюки и одумвания.
Още щом влязохме в двора куп надути футболисти и мажоретки заобиколиха Алек,а аз неохотно се запътих към стаята си сама.Оказа се,че той ще бъде в моят клас по рисуване,музика и трудово.А първият ми час беше математика.
Не можех да спра да мисля за това очарователно момче,за очите му като бездънен океан,за косите му като златна пшеница,за сладките тръпчинки,които се появяваха на лицето му щом се усмихнеше,за мускулестите му ръце,които придържаха кръста ми,за якето,което ми даде,напоено с невероятния му аромат.Опа...якето все още беше на мен,тъй че се сгуших още повече в него и се размечтах за Алек.За първи път харесвах момче,а дори не го познавах.Струваше ми се свестен,но само толкова,не знаех какъв е всъщност.
-Госпожице Дъглас?Бихте ли отговорили на въпроса ми най-сетне?-внезапоно раздразненият глас на госпожата ме изкара от унеса ми.
-Извинете госпожо,не чух въпроса....Може ли да го повторите?
-Посочете точката на косинуса и се съсредоточете малко,днес сте много разсеяна.
-Точка П.
-Правилно,благодарим ти,че ни удостои с духовно присъствие в часа,-всички започнаха да се смеят,а аз се изчервих.
Звънецът би и ме измъкна от моя ад.Следващ час музика.
Бяха разпределили музикалните проекти и днес беше мой ред да пея,заедно с капитанката на мажоретките Красимира.
Седнах на чина си и се пригтвих за започването на часа.В този миг влезе Алек и огледа стаята.После отиде при госпожата да и се представи,а тя го изпрати да седне до мен.
-Здравей отново.-казах аз и се усмихнах,подавайки му якето.-Благодаря за якето.Беше много мило от твоя страна.
-За теб винаги-каза мило той,а аз се изчервих като предизвиках неволна усмивка по лицето на Алек.
-Днес е мой ред да пея.Много се притеснявам-започнах разговор.
-Така ли?Аз сега говорих с госпожата,някаква мажоретка щяла да отсъства и аз да пея на нейно място.Коя песен си приготвила?
-Мислех си за Аврил-When you’re gone.А ти?
-Колебая се,но смятам да е на Hoobastank-Perfect.
-Боже,обожавам тази песен!-споделх аз.
-Тогава ще е специален поздрав за теб-олелеле беше толкова мил.-Аз обикновено не излиза по срещи,но ти наистина много ми харесваш.Искаш ли да излезем.Тъкмо песента ще символизира новото начало.Аз и без това имам доста неща за загърбване...
-Ъм...-зачудих се какво да отговоря,за какви ли неща за загърбване говореше....-Чудесно,аз също не излизам по срещи,но никога не е късно да се промениш.
Звънецът би и се наложи да замълчим.
-След часа ще се уговорим.Ще те чакам пред стаята-прошепна ми Алек,а аз се усмихнах.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeПет Апр 10, 2009 3:17 pm

3.
-Ученици, моля да запазите тишина!-провикна се учителката и всички млъкнаха.-Първа ще пее Кристина, а след нея Алек.Криси коя песен ще изпееш и подготвила ли си ни музика.
-Песента е на Аврил и ето ви диска.
Музиката започна да се лее тихо и спокойно.Започнах да пея:

I always needed time on my own
I never thought I'd need you there when I cry
And the days feel like years when I'm alone
And the bed where you lie is made up on your side
When you walk away I count the steps that you take
Do you see how much I need you right now

Всички ме гледаха с отворена уста.

When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you

I've never felt this way before
Everything that I do reminds me of you
And the clothes you left, they lie on the floor
And they smell just like you, I love the things that you do

When you walk away I count the steps that you take
Do you see how much I need you right now

When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you

We were made for each other
Out here forever
I know we were, yeah
All I ever wanted was for you to know
Everything I'd do, I'd give my heart and soul
I can hardly breathe I need to feel you here with me, yeah

When you're gone
The pieces of my heart are missing you
When you're gone
The face I came to know is missing too
When you're gone
The words I need to hear to always get me through the day and make it ok
I miss you

Песента свърши и аз си седнах на мястото.Получих шестица.Госпожата беше много доволна.Дойде и редът на Алек.Много се вълнувах да видя и него на сцена.Само като си помислех за него и усмивка се разливаше по лицето ми.
Алек излезе пред всички и започна да песе,като през цялото време гледаше към мен.Няколко фльорци забелязаха това и ме изгледаха злобно,но какво ми пукаше.Най-сетне празнината в мен започна да се запълва.

I'm not a perfect person
There's many things I wish I didn't do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

I'm sorry that I hurt you
It's something I must live with everyday
And all the pain I put you through
I wish that I could take it all away
And be the one who catches all your tears
Thats why I need you to hear

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is You [x4]

I'm not a perfect person
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I've found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

I've found a reason to show
A side of me you didn't know
A reason for all that I do
And the reason is you

След като се върна на мястото си ми се умихна и аз му отвърнах.Доближих се до ухото му и нежно му прошепнах:
-Беше невероятен!-той се усмихна и доближи устни до ухото ми.
-Ти също.-до края на часа не си продумахме повече,а щом звънеца би той си събра нещата и ме изчака пред стаята.
-Кога ще си свободна да излезем,ако не си се отказала вече разбира се?-попита той изнаервено,
-Когато кажеш,не съм се отказала.-казах това и се изкикотих,а Алек ме последва и се засмяхме.
-Ако искаш довечера мога да мина да те взема към осем.Знам едно прекрасно местенце.
-Супер,а как трябва да съм облечена?-зачудих се какво ли ще е мястото, на което ще ме води.
-Както и да е,няма да те карам да се преуморяваш.
-Добре.
Останалите ми часове минаха като мъгла...Физика...Литература....Биология и дойде време за посленият ми час-трудово с Алек.Изгарях от нетърпение,но за жалост днес щяхме да работим с чук и пирон и да правим някаква поставка.Истинско мъчение.Беше ми страшно трудно.Влязох в стаята, Алек го нямаше още и аз се настаних на чина си до едно противно момче.
Бях нервна, но нямах видима причина.Алек най-сетне влезе в стаята и госпожата го опъти към едно доста напомпано момиче. Той ми се усмихна и седна до нея.По едно време се изправи и се запъти към моят чин.Оърна се към момчето,което седеше до мен:
-Ей,виждам как гледаш онова момиче там,искаш ли да си сменим местата.Някак ще се прежаля да седя до „тази”-каза той, а аз го изгледах изненадано,а той ми намигна.
Момчето се съгласи, а Алек седна до мен.
-Така не е ли по-добре?-попита той.
-Става.-опитах се да се сърдя, но не се получи и предизвиках усмивка по лицето му.
Часът започна и госпожата ни подаде материалите.Докато аз се мъчех Алек вече беше готов и ми взе чука и пирона от ръката.
-Дай на мен!-предложи помощта си.
-Засължена съм ти.Роб до живот-започнахме да се смеем.
-Ще го запомня.
-Аз се надявам да го забравиш.
Докато си говорехме изведнъй той размаха поставката пред лицето ми.
-Готова си.
-О,мерсиии!-наведох се и го целунах по бузата.
Той се изчерви и стана невероятно сладък.
Оказа се,че Алек има още един час и се наложи да се прибирам сама.Излязох от училището и се подготвих за лошото време,но навън печеше слънце и снегът се бе разтопил само за една сутрин.Не бях суеверна,но го приех за добра поличба с Алек.Отидох на спирката,защото днес бях без колата и на мига дойде автобуса.Днес наисина имах късмет.
Прибрах се и се проснах на леглото,уморена от сутринта.Не съм усетила как съм заспала,но се събудих към шест и половина.Тъкмо на време да се приготвя за голямата вечер.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeПет Авг 07, 2009 3:15 pm

4.
Взех си един душ и се си започнах да си суша косата.Надявах се да стане идеално права и след не-кратките четиридесет минути най-сетне се изправи.Дойде и фрапиращият момент.
Не знаех какво да облека.Отидох до гардероба и го разтворих широко.Десет минути се взирах в него,докато реша.
Бях много притеснена.Алек наистина ми харесваше и ми допадна това,че се опитва да ме опознае.
Облякох един черен потник и отгоре сложих късото ми якенце.Надолу обух светло сив панталон и черни обувки.Времето като по чудо беше невероятно горещо,което изумяваше хората по улицата,като се има предвид,че сутринта имаше сняг до коленете.
Сложих си съвсем малко и грим и погледнах часовника.Беше осем без пет.Родителите ми днес бяха на някаква командировка и къщата беше на мое разположение.Знаеха,че няма да направа някоя глупост и ми имаха доверие.Сипах две чаши портокалов сок и седнах в хола пред телевизора.След пет минути на врата се позвъни.Реших да изглеждам небрежна за това бявно се придвижих до вратата и там седеше той.
Най-красивото момче,което някога бях виждала.Алек беше облечен в черен потник и бял панталон.Имаше огромни мускули.Не си оставих време да го огледам хубаво,за да не ме сметне за някоя обсебена от външния вид.
-Изглеждаш прекрасн-реших да спомена.
-Това не трябва ли аз да го кажа-засмя се той,
-Както искаш.
-Изглеждаш повече от прекрасно.
-Благодаря.Бързаме ли,защото ако искаш може да влезеш да пием по един портокалов сок.Без това съм сипала два,докато те чаках.
-Чудесно,тъкмо ще видя каква е къщата ти.
-Заповядай-влязохме вътре и седнахме на канапето.Изпихме набързо сока без да говорим и излязохме.-Е,къде ше ме водиш?
-Ще видиш.
Качихме се в колата му и излязохме от града.Не посмях да попитам къде отиваме,защото знаех,че няма да ми каже.
Най-сетне слязохме, а пред нас стоеше гората...
-А....какво ще правим тук-попитах аз а Алек се засмя на озадачената ми физиономия.
-Ще видиш.
Видях една пътечка и се запърих натам,но той ме хвана за потника и ме обърна към няколко камъка,които щяха да ни служат за път.
Когато заприсътпвах натам усетих,че някой ме хваща през кръста.
-Толкова ли бързаш да се отървеш от мен,че не ме чакаш?-попита ме той.
-Упс,извинявай,просто съм любопитна.
Усмихнахме се и той подаде ръката си към моята.
-Нали нямаш нищо против?-запита ме.
-Ъм....не,разбира се.
Ходехме така известно време,докато не стигнахме малка полянка,а до полянката се издигаше величествен водопад, а на полянката имаше подредена маса за двама със свещи и вкусно ухаеща вечеря.
-Какво мислиш?-извади ме от унеса ми Алек.
-О,прекрасно е,никой не е правил нещо толкова мило за мен.
Пред мен стоеше добре декорирана маса за двама със свещи и цветя. Навсякъде имаше ароматизирани свещички, които бяха наредени във формата на сърце и малки розички в чашки до тях.Имаше нещо като навес, където бе разположена масата и фенери, които да я осветяват.
-Наистина ли ти харесва?-попита Алек изненадан.
-Разбира се, но аз не съм облечена подходящо.-натъжих се.
-Ти си най-красивия човек, който някога съм срещал и няма значение как си облечена.
-Благодаря.
Седнахме на масата и дълго време се гледахме в очите.
-Е,разкажи ми за себе си.-заразпитва той.
-Тренирам тае бо, танци, рисуване и пеене, но тази година нямам много време и ще се наложи да се отпиша от спортовете и рисуването утре, тъй че ще си играя само в нас и ще ми останат за забвление. Обичам да излизам в парка, а любимото ми място е до езерото в дъното на малката горичка. Обичам тъмнината, звездите, луната... Кажи ми ти нещо за себе си...
-Имам две сестри Саманта и Меги и брат Джак, но му викаме Джей. Странно,но и аз като теб обичам тъмнината, също така харесвам спокойствието и да стоя сам, но с теб е различно...Омагьосваш ме както никой до сега.
Говорихме си така цяла вечер, но дойде време да си ходим.
-Утре ще те взема за училище, ако нямаш нищо притов и сестрите ми и брат ми ще идват да живеят тук, тъй че ще се запознаеш с тях. Много ще те харесат, но не обръщай внимание на Сам, понякога е малко сприхава.
Изпрати ме до вкъщи и си тръгна.
След бърз душ и аз бях в леглото готова за сън,но явно мозъкът ми не можеше да го проумее и не спираше да мисли за Алек.
Започнах да се чудя какво значи сприхава? Сигурно нямаше да ме хареса... А дали поне на останалите ще им допадна. Алек каза така, но се съмнявам. Ох, трябваше да си избия тези мисли от главата. Надух силно музиката в учите ми и започнах да си припявам за да се подготвя за утре. Насилих се да заспя, защото утре трябваше да ставам рано за учлилище и още по-рано, за да се оправя за пред Алекс.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeПет Авг 07, 2009 3:16 pm

5.
Телефонът иззвъня, а звукът се заби болезнено в главата ми. Понечих да го хвърля в стената, но се отказах и с бавни конски тропания се запътих към банята за душ. След банята реших да направя нещо с косата си и застанах пред огледалото с маша, четка и преса за коса. Днес щях да се запозная с роднините на Алек и ми беше много приятно, но и изпитвах някакъв панически страх, имах лошо предчувствие за деня.
Направих си косата на букли и я сложих да стои изцяло назад с няколко фибички. Воала, най-сетне да харесам някоя прическа.
Изведнъж телефона звънна.
-Ало?
-Здрасти миличка, мама е.
-Здрасти мамо, кога ще си идвате?
-Мила изникна нещо, ще се забвим малко повече, около месец, месец и нещо, но сме ти превели пари в картата, мисля че ще ти стигнат 10 000 долара. Моля те пази се. Трябва да затварям, чао.
-Мамоооо!-вече бе затворила.
Мразех, когато ме оставяха сама за толкова дълго, не че не можех да се справя, но ми липсваха страшно много.
Oсъзнах, че съм още по пижама, а трябва да тръгвам след петнадесет минути. Затичах се към гардероба и извадих черен панталон и бяло потниче, защото отново печеше много, пък и днес щях да ходя с БМВ-то. Обух си едни обувки с ниско токче и на бегом слязох в кухнята да изпия чаша портокалов сок.
Взех си нещатата качих се в колата и отпраших към даскалото с тиха музика за фон. Песента беше на Фол Аут Бой-Денс, денс. Изведнъж ми просветна, че днес щяхме да бъдем из прородата и направих рязък остър завой, като се запътих към парка.
Когато пристигнах се бяха събрали почти всички, но Алек и семейството му ги нямаше.
-Здравейте ученици, тази седмица е пълзотворна. Имаме още един нов ученик и нова ученичка, които сега са тук до мен и след малко ще дойдат още две момичета и едно момче. Надявам се да се държите добре, това са Селена и Лукас. Те идват от Италия, затова можете да научите нещо от тях.-заговори учителят.
След поредната скучна лекция се зпътих към една пейка да чакам Алек. Странни мисли се въртяха в главата ми. Чудех се дали ми е гадже или снощи сме излизали просто като приятели. Изведнъж някой ме потупа по рамото. Надявах се да е Ал, но щом се обърнах видях Селена да ме гледа усмихната.
-Здрасти, аз съм Селена-продум тя. – Другите са прекалено лигави за моя вкус и видях, че седиш сама, затова реших да дойда при теб ако нямаш нищо против.
-Не, нямам.Аз съм Кристина, но ми казвай Крис или Криси
Щом изрекох това тя ме хвана сякаш сме дългогодишни приятелки и ме повлече на някъде.
-Лукас, това е Крис. Крис това е брат ми Люк.
Момчето никак не беше грозно. Имаше шоколадово кафяви очи и тъмнокестенява коса, с един нюанс по-тъмна от моята. Сели беше пък с светлокестенява биеща към русо коса и същите невероятни топли очи.
-Приятно ми е, Крис. Надявам се, че ще имаме шанса да се опознаем и няма да ми се налага да опознавам тази сбирщина тук.- и двмата се засмяхме.
Тръгнахме към пейката, ня която седях преди малко, а аз постоянно се озъртах за Алек.
-Кой чакаш?-попита Сели.
-Ъъъм, никой, просто е много красиво тук. Та значи от кой град идвате?
-Живяли сме на много место: във Волтера, Рим...но последно бяхме в Монтепулчиано. Много красиво градче. Нали Люк?
-Ъм да.-погледът му блуждаеше някъде.
Господинът ни поведе навътре към гората и тръгнахме след него, разглеждайки някакви странни буболечки и растения.
Изведнъж някой ме хвана през кръста и аз се стреснах, но щм се обърнах видях, че това е Алек. Много се зарадвах да го видя. До него стояха роднините му. Джак и Меги бяха с катранено черни коси и черни очи като близнаци, а Саманта досущ приличаше на Алек.
-Криси, това са Сам, Меги и Джак.-каза той и ги посочи.
-Много ми е приятно – подадох ръка и се здрависахме.- Ъм, Алек извинявай, че не те изчаках, но господинът ми нареди да тръгвам.
-Отидохме в училище и чакахме там, докато малоумния ни брат се сети да ни доведе тук.-каза Меги.
Саманта нервно потропваше с крак.
Изведнъж се осетих, че новите ми приятели стоят около мен.
-Ъм, това са Сели и Люк, запознайте се. Те идват от Италия.
След като опознаването свърши продължихме разходката си. По едно време усетих, че някой ме хвана за ръката и видях пръстите си преплетени с тези на Алек.
Ходехме така и разглеждахме тревите, докато не дойде време всеки да си тръгва. Габи и Люк бяха дошли с автобуса, но той щеше да мине чак след час, затова им предложих да ги закарам или направо да ми дойдат на гости. Те се съгласих и всички се отправихме към моето червен БМВ.
-Алек, искате ли и вие да дойдете вкъщи. Ти знаеш къде живея.
-Сам, Меги, Джей, какво мислите?
-Не-просъска Саманта.
-Ох, млъкни глезло. Вече ще живеем тук, тъй че забрави миналото и живей в настоящето-кресна Меги- Идваме.
-Добре ще ви чакам.
Всички се качихме в колите и отпрашихме.

~

-О, Криси, имаш много хубава къща.
-Мерси, Сели, Люк, айде влизай, а ето ги и останалите.-щом изрекох това ми се стори, че чук просъскване от страна на Лукас, но помислих, че само ми се е сторило.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeПет Авг 07, 2009 10:02 pm



Последната промяна е направена от Bloodsucker на Вто Дек 01, 2009 1:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeНед Авг 09, 2009 1:13 am

6.Седмица по-късно

Със Саманта изобщо не си говорехме, а Меги не ми хареса особено, за разлика от това Джей беше страхотен. Станахме много близки с него. Той беше изключителни интелигентен и много обичше да ме слуша как пея, но пък мен ме беше доста срам.
Нещата с Алек вървяха доста добре, даже след малко имах среща с него, но пък той изобщо не харесваше Люк, а и Лукас него, а аз се спиятелих доста с Сели и брат й, даже си имат техни стаи в къщата ми, защото вече окончателно живея сама. Днес навършвам осемнадесет и нашите още вчера се преместиха в Ел Ей. Италианците живеят скромно в малка къщичка, но домът им е изключително уютен и спокоен, което не може да се каже за моя.
На врата се звънна. Ох, Алек, ше ми донесе подарък, а аз не искам нищо.
-Мила, това е за теб.-подаде ми бяла правоъгълна кутийка.Вътре имеше гривна със сърце и малка картичкан която пишеше „Ще мис танеш ли официално гадже”. Никога не бях очкавала такова нешщо, затова му се хвърлих на врата и го целунах, а той ми сложи гривната.
-Това ще е знак за протичниците ми, че си заета да не те пипат.
-Без това никой не ме иска-прошепнах си аз.
-Аз те искам-усмихна се-това не ти ли стига или аз съм ти прекалено малко.
-Ами....средна работа-двамата се засмяхме.
На вратата се звънна отново. Люк и Селена. Отворих, а приятелката ми се хвърли на врата.
-Честит рожден ден, слънчице, обичам те. Лукас дай мо подаръка.
- О, не! Казах без подаръци-но никой не ме послуша. Сели ми подаде малка дървена кутийка, в която имаше сребърна висулка за гердан или гривна, на кояъто пишеше „За човека, който обичаме най-много” Лукас и Селена.
-Боже мой, това е прекрасно!-този път се хвърлих на врата на Люк и той остана доста изненадан, но все пак ме гушна.
Огледах се за Алек и видях, че е отишъл да си вземе вода и нищо не е видял. Показах гривната на приятелите си и им разказах за предложението, а Сели само охкаше и ахкаше, но Люк сякаш не беше в стаята, беше се отнесъл на някъде.
-Сели, ще ми сложиш ли висулата на гривната?
-О, разбира се, ще е супер.
Реших, че ще ги водя на сладкарница, за да ги почерпя, макар че не исках нищо особено, но все пак са ми приятели. Алек имаше работа и не дойде с нас само леко ме целуна по челото, но в присъствието на Люк тази целувка дори не ме накара да потръпна. Приятелството ми с него ме променяше постоянно. А дали...е само приятелство.....?Ох, имам си гадже,млъквам.
В заведението седнахме на малка масаа за трима и си порчаха торти с бял шоколад, а аз плодова, не си падам много по шоколада.
-Криси, може ли да те питам нещо, не знаем почти нищо за тебказа Сели и с Лукас се спогледаха.
-Добре, нека да играем на въпрос за въпрос. Айде задавам първа към Люк: какво харесваш в едно момиче?-мале, как можах да го изтърся това. Сигурно ще ме сметне за луда.
-Ами, трябва да е мила, красива и преди всичко да ми е приятелка, предпочитам брюнетки. Мой ред: Любима група и изпълнители?
-Fall out boy, Simple Plan, Green day, Bon Jovi, Whitesnake и Nickelback. Сели, защо на разходката в парка дойдохте именно при мен имаше и други, които си седяха сами?
Селена се подсмихна и ми прошушна.
-Люк каза, че си много хубава и искаше да се запознае с теб, а аз просто ускорих процеса.
-Селена, ти си мъртва, само да се приберем вкъщи.
Всички избухнахме в смях.


На училище ходехме заедно, а щом дойдеше време за обяд сядах на една маса със Саманта, Алек, Меги, Джей, Алек, Сели и Люк, макар че последните не се понасяха много с първите по необятна за мен причина. След учлище с Алек се разхождахме по моите любими места и си говорехме. Чувствах че се привързвам все повече към него и ще ми е много трудно, когато дойде време за раздяла.
-Мила, искаш ли да отидем на панаир, дошъл е в града?
-Супер!
-Утре в седем ще те взема-целуна ме и се прибрах вкъщи.
Обядих се на Сели да я помоля да дойде да спи в нас, защото отново съм сама и тя с радост се съгласи, но Люк бил зает и на можел да дойде. Като се замисля Алек не знаеше, че Селена и брат и спят почти всяка вечер у нас. В, голяма абота, нали на правим нищо особено.
След малко на вратата се почука и Сели влезе. Цяла вечер си говорихме за утре и какви планове имаме, а аз я поканих да дойде с нас на панаира и тя с радост се съгласи. После надухме музиката, бихме се с възглавници, скачахме по леглото и пяхме.
-Това беше наистина лудо-прошепнах аз, след още един иморителен възглавничен бокс-Апчих! Имам пера в носа, ААААААА! Косата ми прилича на кошница. Селена, мъртва си!
-Къде ли съм го чувала и преди?!
Двете избухнахме в смях, после аз а подгоних, а тя се заключи в нейната стая. Направих се, че си лягам и щом тя отвори врата и се хвърлих на врата и двете се строполихме на земята.



-Сели, моля те, боли ме корема от смях!
-Добре спирам, искаш ли да чуеш клюките? Познай коя е новата капитанка на мажоретките и коя й е помощничка? Саманта и Магдалена (Сам и Меги).-Те бяха започнали да се движат във ВИП общестото и даже вече рядко сядаха на нашата маса, но това беше по-добре от мен, защото се държаха изключително грубо.
-Сели, аз разказвала ли съм ти, че и мен ме викаха за мажоретка, но едно от момичетата ме ядоса много и отказах да се заоиша. Тогавашната капитанка се изяде от яд. Беше много добро.
-Струвала си е гледката. Може ли да те питам нещо сериозно?
-Да, казвай.-отговори Селена притеснена.
-Ти навършваш осемнадесет след три дни, а Лукас е вече на осемнадесет, т.е. сте пълнолетни, така де ти почти. Искате ли да се нанесете при мен. Чувствам се ужасно сама в тази голя къша, пък и без това спите толкова често туки си имате собствени стаи, дори ти да не я ползваш-тя спеше с мен на моето легло, което беше голямо за четирима възрастни, а понякога и Люк лягаше при нас, но се оделяше в крайчето на леглото.
-Трябва да говоря с Люк, мама и татко, но идеята наистина не е лоша. Те много те харесват.
-Благодаря, господин и госпожа Мартинес са наистина много приятни хора. Когато моите рофители дойдат да ме видят ще те запозная с тях.
-Моля те наричй го Биянка и Лео. Ще се радвам да видя какви чудесни хора са сътворили дъщеря като теб, за да си имам толкова добра приятелка, но.....сега май ми се спи.
-И на мен.
Отидохме и легнахме на моето легло. Пуснахме тиха музичка за фон и заспахме като бебета, и как не след толкова лудории, пък и вече бе около девет сутринта. Събидухме се в шест, а аз имах среща с Алек в седем. Набързо сиоправихме косите и отидохме до оромния ми гардероб. За щастие, с Сели носехме един номер дрехи. Аз облякох една къса жълта рокличка с чрно завъртулка, а тя един бял потник с черна поличка. Изглеждахме страхотни. Моята коса беше права този път, а нейната на букли. Обухме по едни токчета с цвета на дрехите и вече бе седем без пет, когато на вратата се позвъни. Отворих, а там стояха Алек и Джей. Прекрасно, тъкмо щях да запозная официално Джей и приятелката ми. Целунах гаджето ми и тръгнахме.
-О, искам на виенското колело-започнах да се моля на Алек и той накрая се съгласи, казо на награ получи още една дълга целувка.
-Уха, после къде искаш да ходим, та да те накарам пак да ми се молиш.-засмя се.
-Може да си получаваш целувки и без да съм ти благодарна за нещо. Самият факт, че си мой, а аз твоя е достатъчен повод-тогава той се наведе и ме целуна отново. Доста дълго, и щом се отделихме не можех да си поема въздух.
-Виж Сели и Джей, наистина си допаднаха- те си говореха и се смееха, а по едно време Сели се изчерви и с Алек се засмяхме.
Вечерта мина прекрасно, получих от гаджето си голяма мечка и пластмасово пръстенче. Чак сега той забеляза висулката на неговата гривна и ме попита от кого е.
-От Люк и Сели, виж надписа, колко са мили.
Той изсумтя, целуна ме и аз се прибрах у нас, защото вече бях пред врата. В мига, в който влязох на врата се позвъня и мобилни ми звънна. Вдигнах го и отидох към вратата. Сели ми разказваше колко добре си прекарали с Джей, даже той я целунал пред вратата. Колко познато, а на моята врата стоеше Алек.
-Чао Сели, стрябва да затваря, ще се чуем после. Утре, ако искате вечерта наминете с Люк.ОК,айде, обичам ви. Кажи мило-обърнах се към Ал щом свърших разговора.
-Утре няма да ме има в града, ще се върна вдругиден сутрина и ще мина да те видя.
-ОК, направо влизай, недей да звъниш, а къде ще ходиш?
-До старата ни къща, за да вземе някакви писма, които са доставили там. Хайде, чао.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeВто Дек 01, 2009 1:43 pm

7. Край
Денят мина съвсем обикновено. Сутринта със Селена на пазар. Купувах и подаръци за рождения ден, но тя доста упорито отказваше и ми се караше, но кой я слуша. Взех и за себе си нова чанта, потник, рокля, дънки и два чивта обувки. ОБОЖАВАМ ОБУВКИ. Те са моята страст. Имам около петдесет чифта вкъщи. Всякакви цветове. После обядвахме в една пицария, защото бяхме изгладнели като вълци. Изядохме по една голяма пица с по две чаши кола на всяка.
-Нямам сили да дишам-споделих на Сели, след като се нахранихме.
-Аз пък искам да спя.
-ООООО, не. Отиваме да си купим бански, а после ще те заведа на един плаж близо до града. Там водата е винаги топла и ми е любимото място. Ще купим и нещо на Люк да не се сърди. Може би панталон, тениска, обучки и бански. Добре, че онзи ден го разпитах за номерата на дрехите му. Най-интересно ми беше кой номер бански носи-двете избухнахме в неубоздан смях и всички в заведението ни изгледаха на кръв, но ние само се спогледахме и се разхилихме още повече. Платихме сметката и диммда ни няма, даже ми се стори, че ни сочат и обсъждат след като си тръгнахме, но нали ни беше весело.
В мола бяха отворили специален магазин за бански. Истински рай и имаше страхотни модели. Аз си взех еди на половинки син с палмички и един цял, но наистина много изразян в златисто. На Сели взхе също два като моите модели, но с различни цветове, стояха и прекрасни-черевен с жълти звездички и целият бе нежесно сун с облачета. На мъжката част взехме впити слипове с черен цвят и шорти в оранжево с палми. След края на покупките се качихме в поршето ми и отпрашихме към дома на Мартинес да взмеме Люк у нас и да се оправим за плажа.
-Лукас Мартинес, бързо излизай!-беше в стаята си и не ни пускаше да влезем. По едно време Сели отвори врата и го видяхме да излиза от банята само по хавлия. Щом забеляза, че има посетите се изчерви и се облече на бързо.
-Отиваме на плаж. Тук ли ще си обличаш или у Криси-изцепи Селена.
-Съжалява, че ще ви разочаровам момичета, но другата седмица ще ходя за бански.-подсмихна се, а аз му подхвърлих торбата с неговите покупки.
-Бяхме на пазар и не искахме да те ощетим, затова ти купиме подарък за рождения ти ден.-изписках аз и се захилих.
-Но той мина отдавна-процеди през зъби.
-Но аз не съм била там. Виждте ли на мен колко хубаво ми беше с тези ваши подаръце. И избирай сега ли да те оствим да се облечеш или у нас.
-Ох, хайде у вас. То с тебе на глава не може да се излезе. Голям си инат.
-Мерси.
Скочихме отново в поршето и се запътихме у нас.
Направихме малко ревю на Люк с банските и после си избрахме плажни роклички, които едвам скриваха дупетата ни, но в това им бе чара, пък и затова се казваха плажни. В гардероба имах и няколко хавлии с цветя, анимационни герои и т.н. и от тях си взехме. Моята беше с Мечо Пух, на Сели с Бамби, а на Люк със Шрек, явно всички си падахме по анимацията.
Морето беше изключително спокойно, а на плажа, който беше забутан зад едни скали нямаше никакви хора. Подозирах. Че много малко хора знаят за него. Аз го бях открила случайно през поредната самотна нощ преди година. В колата имах надоваема топка, дюшеци и разни надуваеми глупости, които връчихме на Люк да надува, докато ние се намажем с плажно масло, пък и него намазахме.
Плискахме се във водаа и хванахме много як тен. Със Сели се съюзихме да още в началото вкарахме Люк във водата, но после той ни го върна или по-точно на мен. Когато си облякох роклята, за да си одим той ме хвана и с нея ме занесе във вода ди врата му и ме пусна, за да е сигурни, че ще се намокря. Наложи се да съблека роклята и да се огъна с хавлията, но беше много забавно. Днес шях да соя у нас сама, затова приятелите ми останаха до малко по-късно и аз ги закарах с колата си. Лукас също имаше кола, но не можеше да се уреди сега да я кара, защото тази на родителите му бе развалена и бяха взели неговата. Биянка и Лео все още се колбаеха дали да пуснат децата си да се преместят, но обещаха да кажат това след около седмица. Щом оставих приятелите ми и се прибрах видях, че Люк си е забравил якето, но не ми се ходеше пак до тях пък и беше късно.
Качих се в стаята си и чу някакви стъпки на долния етаж. Взех една закачалка и слязох бявно надолу. Там седеше мъж с маска на лицето и тършуваше из стаята.
-Ей, подлец, какво правиш тук?-разкрещях се несъзнателно аз, след като пипаше музикалната ми кутия.
Той извади един пистолет и се затича към мен, а аз като първата глупачка се затичха към стаята ми. Чух изстрел и един куршум прфуча на сънтиметри от мен. Ритна в лицето на падателя си и той поетя по стълбите. Опитях се да звънна на полицията, но батерията на телефона ми падна. Нападателят вече ме настигаше и аз се запътих към стаята ми се заключих от вътре. Под килима отвън имаше резервен ключ и се молех да не го намери. Влязох в дрешника и се скрих зад рафта с хавлиите.
Входната врата се отвори и се разнесе ориятен и познат мъжки глас. Люк.
-Криси, тук ли си?-нямах сили да извикам, сълзите се стичха от очите ми, а ръцете ми трепереха. Изведнъж се чу изстрел и някой извика. Вцепених се още повече. Ако Люк беше ранен. Насилих се да стана, но краката ми отказваха да се подчинят и не можах да се изправя дри. Чух, че врата на стаята ми се отключва и се вцепених още повече. Стон от ужас излезе от устата ми несъзнателно. Вратата на дрепника ми се отвори и аз изпищях, но тогава светлината огря лицето на мъжът и се оказа Лукас. Вдигна ме на ръце и ме занесе на леглото. Чух, че говореше с някакви хора, а преди това сирени, но нищо не разбирах, може би полиция или линейка. Нищо не знаех, но и не сиах. Когато всички свърши, той дойде и легна до мен и ме притисна в обятията си. Галеше косата ми и ми шепнеше, че всичко е наред. Той беше моят ангел, моят спасител. Тихи ридания се откъсваха от гърлото ми и сълзите се стичаха с бясна скорост.
-Моля те, не си отивай-прошепнах изнемощяла.
-Тук съм, спокойно, спи, мила.-успокои ме.
Затворих очи и засънувах. Всичко се случваше отново и отново, но този път на врата на дрешника ми се показа мъжа с маската а на земята до него лежеше бездиханното тяло на Лукас. Изпищях и се събудих от вика си. Люк ме притисна още по-близо до себе си.
-Спокойно, само сън, аз съм тук, винаги ще съм до теб, спи сега- бях притиснала глава в гърдите му. Усетих как леко повдигна главата ми и добря устните си до неговите с изключителна нежност. После отново заспах. Този път се събудих от разярения вик на някой. Уплаших се и подксочих. Лукас все още ме беше прегърнал, а до леглото ми стоеше Алек и гледаше като звяр.
-Не е това, което си мислиш.
-Не искам да чувам-изрева той.
-О, искаш, снощи имаше крадец, който се опита да ме убие и Люк ме спаси. Недей да му се ядосваш.
-Писна ми от тези твои приятели, избирай или мен или тях.-останах онемяла. Лукас стоеше отстрани и мълчеше. Беше прав да си мълчи, защото точно сега имах нужда да реша какво да му кажа.
-Ако наистина ме обичаше нямаше да ме караш да избирам.
-Тигава това бе края. Явно не те обичам щом те карам да избираш. С нас е свършено. Стой си с приятелите, но забрави за мен.
След тези думи, излетя от стаята и затръшна вратата. Лукас се доближи до мен и прошепна:
-Много съжалявам-опита се да ме прегърна, но аз го блъснах и извиках.
-Не ме доближавай, моля те, отивай си. Ще се притеснят за теб.
Смених си картата с друг телефон с батерия и излязох. Просто исках да покарам, за да осъзная какво наистина се бе случило. Бяха се опитали да ме убият, Алек скъса с мен, а аз прогоних единственото момче, на което му пукаше за мен.
Спрях колата. Бях до морето, до моето заливче, на което вчера бях толкова щастлива. Седнах на пясъка и заплаках като бебе. Нямах сили да съм вече силна. Имах нужда да поплача. Изправих се и с роклята влязох във водата. Ходех напред и напред докато водата не ме покри и продължих. Нямах сили да живея повече. Имах нужда от ново начало и това бе моят шанс за такова.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeСря Дек 02, 2009 4:14 pm

8.Люк
Влязох да се къпя. Не можех да спра да мисля за Криси. Какво ми ставаше, та тя си имаше гадже. Държах се като пълен кретен. Трябваше да мълча, за да не я нараня. Излязох от банята само по хавлия и тогава забелязах двете момичета да стоят и да се кикотят на вратата ми.
-Отиваме на плаж. Тук ли ще си обличаш или у Криси-изцепи Селена.
-Съжалява, че ще ви разочаровам момичета, но другата седмица ще ходя за бански.-лукаво се усмихнах. С тези двтете на плаж, да да. Те щяха да ми вгорчат живота. Сигурно нямаше да се върна цял у дома.
-Бяхме на пазар и не искахме да те ощетим, затова ти купиме подарък за рождения ти ден.-извика Криси и избухна в смях.
Те не бяха добре. О, не! Как може....нямам думи
-Но той мина отдавна-процедих през зъби.
-Но аз не съм била там. Виждате ли на мен колко хубаво ми беше с тези ваши подаръци. И избирай сега ли да те оствим да се облечеш или у нас.-чак и ултиматуми ми поставят.
-Ох, хайде у вас. То с тебе на глава не може да се излезе. Голям си инат.
-Мерси.-отново палава усмивка заигра по бледото и лице.
Когато ристигнахме у тях ми направиха малко ревю с банските си. Наистина Кристина имаше невероятно изваяно тяло. Никога не бях виждал такова момиче. Очарователна е. Взехме си някакви хавлии с анимационни герои и момичетата си облякоха някакви безбожно къси рокли, но се оправдаха, че отивали на плаж и без това нямало да ги носят. Женски работи.
Мен ме накараха да им нося торбите и да надувам някакви глупости. Защо ли не се учудих. Докато надувах, усетих ръцете на Криси да се движат по гърба ми и да ме мажат с нещо мазно-разбира се, плажно масло. Още не бях отишъл да пипна водата, когато двете момичета ми се нахвърлиха и ме блъснаха вътре. Целият настръхнах и се заклех, че ще им отмъстя. На Селена вкъщи, но Криси още тук щях да я накажа. Хах, как само звучи, да я накажа. Към края на престоя ни, двете започнаха да се обличат, а аз ги изчаках. В мига, в който Кристина облече роклята си я преметнах през рамо и я вкарах до гушата във водата, където я пуснах, за да е сигурно, че ще се измкри. Тя започна да ми крещи, но посредатата н конското избухна в истеричен смях.
Изкарахме си изклютилено и учудващо забавно. Тези момичета може ли да се забавляват като хората. Колко чудно!
На връщане пуснахме музика в колата и потече една песен, която много обичах и се оказа, че Кристина също. И двамата си отдадохме по някои стари песни, а сега по радиото вървеше Is This Love на Whitesnake. На припева започнахме всички дружно да пеем и да се смеем. След това тръгна на Gavin DeGraw - I Don`t Want To Be. Отново пяхме като побъркани. Изпреварвахме разни таратайки и те ни се учдеха на ъкъла. Неусетно бяхме стигнали до дома на приятелката ни и влязохме да вечеряме в тях, защото тя последните дни се чувстваше много самотна по необясними за нея причини и постоянно ни молеше да стоим с нея. Може би се дължеше на факта, че майка и баща и я оставиха да жиевее сама и не бе сигурна в себе си. Но на нас не ни пречеше и я подкрепяхме безрезервно. Оставих си якето на закачалката отидох да помогна на момичетата с вечерята, но те ме изпъдиха в хола да гледам телевизия. Навечеряхме се и храната беше много вкусна. Тези момичета наистина имаха голям талант. Ядохме пържени карточки със сирене и кюфтенца-някакви малки, които се хапват на една хапка.
Дойде време със Селена да си ходим и щом се озовахме у нас се сетих, че съм си забравил якето у Криси. Колата ми беше свободна, затова реших да я разходя малко, понеже отдавна не бях сядал на нея.
Когато отидох у тях чух някакви тежки стъпки и заварих някакъв мъж в гръб да се качва към стаята на Кристина. Имаше черна маска и черни дрехи. Забелязах, че в ръката си държеше пистолет. Явно не бе чул идването ми, защото продължи да ходи бавно и предпазливо нагоре. Скочих му на врата и пистолета гръмна в стената. Отбих му го от ръката и го ударих по главата с него. Той изпадна в безсъзнание и аз повиках полицията. Запътих се към стаятаа на криси, щом видях, че има още една дупка в стената. Тя беше заключена, умно момиче, но добре че знаех къде има резервен ключ. Отворих, светнах лампата и чух тихо ридание от към гардероба. Отворих вратата и Кристина изпищя. Притиснах я до себе си и я занесох на леглото. Полицаите дойдоха в този момента и изкаха да поговорят с Крис, но аз не им дадох, защото тя фори не можеше да си отвори устата и обещах да я заведа щом се свести. Върнах се и ленах до нея.
Галех косата и я успокоявах, а тя плачеше ли плачеше. Чак сърцето ми се късаше, че не останахме с нея. До известна степен аз бях виновен, защото не и предложих, а побързах да си отида. Момичето ме изкара от мислите ми и ме помоли да не си ходя, но аз вече бях решен в това и й обещах да стоя с нея.
Тъкмо се бях унесъл, когато чух пронизителния й вик, но осъзнах, че е сънувала кошмар. Притиснах я по-силно в себе си и отново се опитах да я успокоя. Докоснах нежно устните си в нейните. Нещо, което исках от толкова много време и отново заспахме.
Върнете се в началото Go down
Bloodsucker
Супер Фен
Супер Фен
Bloodsucker


Female Брой мнения : 554
Age : 29
Местожителство : София
Хоби : all about Twilight ;]
Характер : ~~~(*)~~~
Registration date : 15.02.2009

You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitimeПет Дек 04, 2009 6:12 pm

9.Истини

Стоях си на плажа и вятърът брулеше мокрите ми дрехи. Цялата бях настръхнала, но нямах сили още да се прибера у нас. Не исках вече да стоя седнала, затова се проснах на земята по гръб и затворих очи. Там все още бе съня ми. По-реален от всякога, защото сега нямах кой да ме успокои. Толкова спомени, толкова щастие, всичко рухна. И това място вече не ме теглеше към себе си с онази магнетична сила както преди. Отново бях момичето без сърце, с празнотата.
Станах и се качих в колата. Време беше да се прибера у нас. Докато карах написах съобщение на Люк: „Много съжалявам, държах се ужасно, повече няма да се повтори. Искаш ли да дойдеш на вечеря да се реванширам. Със Сели, разбира се.”
Прибрах се и започнах да оправям. Качвайки се по стъпалата, забелязах черно нещо в стената и замръзнах на място, Снощната дупка от куршум. Ужасих се. Снощи не ми изглеждае толкова реално, но сега.....Имах план. Взех малко пластелин с цвета на стената и го натъпках в дупката. Почти не си личеше, но все пак за моите очи бе очевадно. Предчувствах, че живота ми никога няма да е същия.
Телефона иззвъня и аз се стреснах, но отидох да вдигна. Беше Сели.
-Хей, Сели, как си?-попитах с престорено щастие.
-Кристина, млъкни! Идвам да те видя как си и ако искаш съквартиранти.-изведнъж всичко изчезна за няколко секунди и бях щастлива.
-ААААААА!-разпищях се.- О, боже, това е чудесно, чакам ви. Ще оправя стаите ви.-казах и треснах телефона.
Имах разни чаршафчета на цвета и весели фигурки и им постелих леглата с тях. Сложих има разни дискове с любимите им изпълнители и преместих ДВД-тата и уредбите от другите стаи в техните.
Бях толкова улисана, че не усетих как на вратата се е звъннало и след като не съм отворила приятелите ми са се качили горе. Хвърлих им се на врата и със Селена започнахме да пищим. Забелязах, че Лукас ме гледа смутено и избягва погледа ми.
-Люк, нищо не е станало, без това мислех, че нещата не вървят.-опитах да го успокоя.
-Знам, че не е така и наистина много съжалявам Повече нищо няма да се повтори, знам, че ще се съберете. Между другото след пет минути започва първия час, а вие имате тригонометрия със Цербера-каза той и се разхили. Цербера беше най-гадната госпожа в цялото училище. Дори да погледнеш за миг в страни ни пращаше за наказание по цяла седмица, камо ли да закъснеем.
Хвърлих ключовете от мерцедеса на Люк и му извиках, че вече е негова. Толкова бързахме, че нямаше време да ни противоречи. Със Селена се качихме в БМВ-то и за две минути бяхме в училище. Влетяхме в стаята тъкмо, когато би звънеца и тя ни изгледа на кръв, но започна с урока си. Аз седях до Алек и той ме гледаше с поглед, побрал в себе си болка, гняв, омраза и тъга. Настаних се тихичко до него, а Сели седна до Джей. Двамата вече официално ходеха и това бе изключително щастие за мен, обожавах да гледам приятелката ми щастлива.
Алек се пресегна към ръката ми и леко ме докосна, но аз се отдръпнах и той изсумтя пренебрежително.
Изведнъж получих СМС и госпожата започна да ми вика и ме прати при директора. На път за кабинета му прочетох съдържанието съобщението. „Алек е нещастник и съжалявам за теб, ще те чакам в пет в парка. Това, че скъса с теб беше нещо много хубаво! Не ме разбирай погрешно, искам да то обясня всичко: Саманта”
Започнах да обмислям за какво говори това момиче, толкова ли ме мрази, че иска да страдам. Твърдо бях решена да отида в парка и сериозно да си поговоря с нея.
Почуках на врата на директора, но той не беше там и се върнах в час.
-Съжалявам, госпожо, директорът отсъстваше.-извиних се аз.
-Този път ви се размина, госпожице Дъглас, но за друг път внимавайте! Седнете на последния чин-заповяда тя и аз с облекчение се подчиних. Нямах сила да гледам Алек повече. Сякаш изпиваше всяка моя надежда, всеки мой живец. Убиваше ме само с поглед.
След края на часа Сели се запъти към мен:
-Кой беше? СМС-а-подсказа ми тя след като не се сетих.
-А, реклами-и двете се разхилихме.

Целият ден се изниза много бързо и стана пет. Отидох в парка под претекст, че ще пазарувам за вечеря и не исках никой да идва с мен.
Саманта вече ме чакаше и ме гледаше умилително.
-Моля те, не му казвай, че си говорила с мен-примоли се тя уплашена.
-На кого?
-На брат ми. Не трябваше да съм тук, но ти заслужаваш повече.
-Ох, спри с тези недомлъвки и говори направо.
-Алек е сваляч. Във всеки град той си намира някое момиче, чака то да се влюби в него и го зарязва. Последното момиче ми беше много скъпа приятелка. Обичах я толкова много, но...
-Чакай, чакай, защо говориш в минало време?-заинтересувах се.
-Тя почина от мъка по него, а той дори не ми позволи да остана с нея. Ани си помисли, че вече не искам да ми е приятелка и ме молеше да остана, а той не ми даде-избухна в силен плач. Прегърнах я леко, но тя ме отблъсна- Харесвам те много, ти си прекрасно момиче и не исках нищо да се случи с теб, затова се държах така лошо, надявах се, че ще намразиш мен и ще разкараш него.
-Много съжалявам за Ани, но трябва да тръгвам-панирах се аз и се затичах към вкъщи.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





You change me ;] Empty
ПисанеЗаглавие: Re: You change me ;]   You change me ;] I_icon_minitime

Върнете се в началото Go down
 
You change me ;]
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight Forum :: За Здрачохолици :: Творчество..-
Идете на: