50 дно до Новолуние

Остават 50 дни до Новолуние и всеки ден ще пускаме (аз или Цецо) по един цитат от книжката:

Ето го първия от мен:

Чувствах се като в капан в един от онези ужасяващи кошмари, в които трябва да бягаш, да бягаш, докато дробовете ти се пръснат, но не можеш да накараш тялото си да се движи достатъчно бързо. Краката ми сякаш се движеха все по-бавно и бавно, докато си пробивах път през безчувствената тълпа, но стрелките на огромният часовник не се забавиха. С безпощадна, безгрижна сила те се въртяха неумолимо към краят – края на всичко.
Но това не беше сън, и, за разлика от кошмарите си, не бягах за живота си – тичах, за да спася нещо безкрайно по-ценно. Собственият ми живот означаваше малко за мен днес.

49.Е, бабо, може би ще забележиш, че гаджето ми блести. Това е просто едно нещо, което прави на слънчева светлина. Не се тревожи за това..

48.Мислиш ли, че някога ще стана по-добра в това? – казах замислено, най-вече на себе си. – Че сърцето ми някой ден ще спре да се опитва да изскочи от гърдите ми, когато ме докоснеш?

47.- Волтури са семейство – обясни той, очите му все още далече. – Много старо, много могъщо семейство от нашият вид. Те са най-близкото нещо от типа на кралско семейство в нашият свят, предполагам. Карлайл е живял за кратко с тях през ранните си години, в Италия, преди да се е установил в Америка – спомняш ли си историята?
- Разбира се, че я помня.

46.- По дяволите – измърморих аз, когато хартията сряза пръста ми, и го издърхап, за да огледам пораженията. Една-единствена капчица кръв се процеди от малката рана.
Всичко се случи много бързо тогава.
- Не! – изръмжа Едуард.
Той се хвърли върху мен, като ме запрати към масата. Тя падна, както и аз, разпръсквайки тортата и подаръците, цветята и чиниите. Приземих се в бъркотията от натрошен кристал.
Джаспър се блъсна в Едуард и звукът беше като сблъсъка между две канари.

45.Е, това са всички – въздъхнах аз. – Поне мога да опразня бързо една стая.

44.Твоя вина? Ако се беше порязала в къщата на Майк Нютън, с Джесика и Анджела там и останалите ти приятели, кое щеше да е най-лошото нещо, което можеше да се случи? Може би нямаше да успеят да намерят лепенка? Ако се спънеш и собственоръчно събориш куп стъклени чинии – без някой да те мята върху тях – дори тогава, какво щеше да е най-ужасното? Щеше да оставиш кръв по седалката, докато те карат в спешното? Майк Нютън можеше да държи ръката ти, докато ти правят шевовете – и в него нямаше да се надига желанието да те убие през цялото време, докато е там. Не се опитвай да си припишеш нищо от това върху себе си, Бела. Само ще ме накараш да се мразя още повече.

43.- Не! Това е заради душата ми, нали? – извиках аз бясно, като думите се изляха от мен – и все пак продължаваше да звучи като молба. – Карлайл ми каза за това и на мен не ми пука, Едуард. Не ми пука! Можеш да вземеш душата ми. Не я искам без теб – тя вече е твоя!