Истина ли е това?

Здравейте.Скоро започнах да пиша един фик който ми хрумна неотдавна.Та реших да го споделя с вас :] Ето увода част от 1 глава ^^

Увод

Живота ми беше сравнително добър.Всичко беше добре.Всичко.Но тогава.. изведнъж всичко това се срути.Като от торнадо.Изчезна.Исках да умра.Но трябваше да издържа.Трябваше.Заради нея.Да я спася.Нямаше да им се размине.Щях да построя всичко отново, макар и сама, макар да беше непосилен товар за една тинейджърка.Трябваше да се справя."Ще се справя.Ще се справя!" Не спирах да си го повтарям.Нямаше да се предам.

Глава 1

Беше неделя следобяд.Реших да си лакирам ноктите.Излязох на двора, седнах на бесетката и подредих лаковете по цветове.Навън беше хладно, но не беше зле за октомври.Скоро идваше Хелуин, а аз не знаех с какво да бъда облечена.Телефонът ми звънна.Беше Ели.

-Хей, Ани ти ли си?
-Мхм, кажи.
-Искаш ли да дойдеш с мен до ccs?
-Ммм лакирам се, сега не мога, но ако искаш ела до нас и ще ходим по-късно.-предложих аз.
-Ами добре.-каза тя.
-Айде чакам те.-отговорих и и затворих.
Взех си лаптопа и си пуснах музика.Пак се зачудих какво да си облека за Хелуин и съвсем забравих за лаковете.Изведнъж погледнах към френския прозорец на хола, който водеше към двора и видях малката си сестричка и изведнъш ми хрумна една гениална идеа.Скочих и изтичах право при нея, гушнах я и и казах:
-Неси ти си гении!
Тя ме погледна, усмихна ми се и започна да си играе.Беше само на 7, с руса коса стигаща до малко под раменете.Беше вързана на конска опашка и беше с пижама на телетъбита.Огледах хола.Беше просторен, имаше една голяма плазма с домашно кино и просторен диван.Имаше шкаф на който имаше всякакви глупости.Минах покрай барчето, което седеше в другата част на хола, качих се по извитите стълби, минах през коридора, който в края имаше три разклонения - за моята стая, за стаята на Неси и за стаята на Инди(сестра-близначката ми, с която изобщо не си приличахме).Влязох в моята стая и се усмихнах.Целият дизайн беше по моя идеа.Стаята ми беше в червено и черно.Кревата ми бе на дясната стена.Имах голям разпъващ се диван, бюрото ми беше под прозореца, а на другата стена имаше голяма плъзгаща се огледална врата, която водеше към дрешника ми.От двете страни имах дрехи а пред мен отгоре до долу – обувки.Имах всякви видове кецове, конверски и други обувки.На най-долния рафт самотно седяха няколко чифта обувки на токчета, които носех много рядко.Самият рафт на които ми бяха поставени обувките се мърдаше настрани с помощта на дистанционно.Там имаше още една стая, в която имах още дрехи, а посредата имаше диван (без облегалка).Обожавах стаята си и се опитвах да прекарвам колкото се може повече време в нея, но това не ставаше, защото постоянно бях навън с приятели.На вратата се звънна.Аз отидох да отворя и там стоеше Ели.Беше с черна къса коса и със светла кожа.Беше облечена със един сив потник, с едни черни дънки и с кецки на c1rca. Тя ме гушна и се запътихме към моята стая.В коридора към стаята ми се засякохме с Инди.
-Здрасти Ели, хей сис.Как сте, кво правите?
-Хей Инди.-каза Ели.-Отмъквам сестра ти, за да ходим до ситито, да си купя кецове.
-Наистина ли?-попита Инди.-Може ли и аз да ви удостоверя с присъствието си?
-Ама разбира се.-казах аз и се ухилих насреща.-Само да се преоблека.Идваш ли?
-Окей.-каза Инди и тръгнахме към стаята ми.Тя беше със дълга руса коса до кръста (Инди, не стаята ми ;д) за разлика от мен-моята коса също беше дълга, но беше кафява.Имах кафеви очи и слабо тяло.Когато отидохме до дрешника се зачудих какво да си облека.Накрая се спрях на един син потник, обух си черни дънки, сложих си черни конверски и добавих няколко гривни.Като финал си сложих обиците.След 20 мин. вече бях готова и тръгнахме.Хванахме си такси и когато слязохме пред ситито, видях около 8 приятели.Отидохме до саботаж и си накупихме куп неща.След това отидохме до KFC и ядохме.

2 глава ((:

Глава 2

Стана 17:00, а ние все още приготвяхме нещата.За купона щяхме да „наемем” голямият физкултурен салон.След това майка ми ми звънна и каза, че ще закъснее, а баща ми беше в Англия по работа.Скоро всички се разотиваха.Накрая си останахме само аз и Инди.Прибрах се в стаята си и започнах да пиша в дневника ми.След това седнах на лаптопа ми, безкрайно недоволна, че майка ми още не ми е купила apple и си прегледах фейсбука.Тогава се чу трополявене от долу и чук майка ми да вика:
-Аниии Индииии слезте долу.-аз не и обърнах внимание, но след 1 минута се чу:
-Веднагааа!
-Добре де добре идвам.-казах аз и слязох долу, за да видя каква е тази топурдия.Инди вече беше там, а майка ми извади нещо от някаква торба и ми го подаде.След това извади още едно нещо от същата торба и го даде на Инди.
-Аааа лаптооп!!-каза Инди, сякъш за първи път вижда такова "чудо"
-Ааайй мамоо купила си ми Apple...!!!
-Хаа моят е с Converse.-подразни ме тя.Аз и се изплезих и се качих нагоре по стълбите.Но след това се сетих, че съм забравила нещо и пак слязох.
-Мерси мамо, а стария лаптоп какво да го правя? А и как така изведнъж реши да купиш лаптоп??
-Донеси го долу, защото утре ще ходя за да дам дарение в един дом.Бих казала-ранен подарък за Коледа.-Качих се в стаята си, прехвърлих всичко от стария на новия ми лаптоп и чух, че iphon-а ми звъни.Вдигнах и беше баща ми.
-Таткоо здрасти, няма да повярваш какво стана.Ще правя купон за Хелоуин и майка ми ми купи Apple и на даскало днес отидохме по пижами, а Ели снощи спа в нас и гледахме филм в басейна и...
-Чакай чакай чакай.По-бавно Ани, радвам се за теб, но и аз имам една новина за вас.
-Какво е станало?Добре ли си?-попитах аз.
-Да всичко е наред, но исках да ви предложа да .. ами много мислих, и стигнах до извода, че може да опитаме тук да видим как ще се развият нещата...
-Къде тук, какво да опитаме, какви неща??-въобще не го разбирах
-Да... ами да живеем в Англия.
-КАКВО?Аз.. аз.. не знам...Мама знае ли?
-Да аз говорих с нея преди малко, тя каза, че това е голяма стъпка, но може да опитаме.
-Не татко не мога.Тук са всичките ми приятели, не мога просто така да отида в Англия при пълно непознати ако на вас не ви пука толкова много, то не значи, че и на мен ми е все едно.Татко не може да ми го причините, просто не.Ами Инди?А Неси?Трябва ми време.Не, трябва НИ време
-Виж Ани..
-Не няма да заминавам татко не мога..Вашите капризи не мога да ги търпя повече.Meстим се толкова често..Тук живеем достатъчно добре, за да заминаваме..
-Аз..
-Чао татко беше ми приятно да се чуем!!-и затворих
Седнах на земята и загледах към стената.От очите ми паднаха няколко сълзи и се разплаках.На вратата ми се почука, но аз не отговорих.От долу майка ми викна :
-Ани, Инди, Неси идвайте за вечеря.Имаме гости.
Грррр сега тъпите гости..Слязох долу и там стояха баба ми и дядо ми.
-Ооо боже.-прошепнах на Инди.Тя се засмя.Очевидно все още не знаеше какво става.
-Здравейте деца, колко сте ми порасналии..каза баба ми и щипна Неси по бузката.Дядо ми ни поздрави, а аз завъртях очи.Вижте въпроса е там, че те не са онези сладки баби и дядовци които се радват на внуците си.Те са едни богати стари хора, които не знаят какво да правят с парите си, мразят майка ми, и по някаква ужасна случайност са си мислели че синът им (баща ми) вече се е върнал.Но уви за всички сега трябваше да се търпим помежду си.Седнахме на масата.
-Ани говори ли с баща ти?-попита ме майка ми.
-Да.-отвърнах хладно аз и я погледнах със смразяващ поглед.Инди не можеше да разбере какво става, четеше се по очите и.Телефона и звънна и тя стана от масата, за да вдигне.Излезе и чух че говори нещо, но не се разбираше какво.След около 7,8 минути тя дойде разгневена в трапезарията, каза на майка ми:
-Няма да ме накарате да живея в Англия, дори да ме влачите до самолета.-след това излезе от вкъщи и тръгна на някъде.Вечерта започнах да си разглеждам списанията.Стана късно и отидох да видя Инди.Минах през стаята на Неси и видях, че спи.Отидох в стаята на Инди и след това се втурнах надолу по стълбите, отидох до стаята на майка ми и баща ми и задъхана нахлух вътре.Майка ми сънено ме попита:
-Какво става..
-Мамо Инди... тя, тя е изчезнала.

Глава 3

На сутринта в събота към 7 часа написах на бързо бележка на майка ми и излязох от вкъщи.Започнах да търся Инди.Веднага отидох до любимото и място, където обичаше да седи, когато е тъжна, но нея я нямаше.Обиколих всички места, на които мислех че е и нищо.Започнах супер много да се притеснявам.Вече стана към 12:30 и аз се отказах.Прибрах се в къщи и майка ми и Неси ме посрещнаха.
-Ани намери ли я?
-Не... обиколих половин София и нищо.Започвам да се притеснявам.
-Мамо кака добре ли е?-попита Неси
-Дам мила, скоро ще се върне.-усмихна и се майка ми.
Седнахме да обядваме и след това аз извиках Ели и другите и започнахме да търсим Инди отново.Цял следобед обикаляхме и не я намерихме.Реших да се пробвам да и звънна на телефона.Не вдигна.Втори път.Без отговор.Започнах да се ядосвам, че дори на мен не ми вдига.Разбирам, че се чувства зле, но не може да се крие вечно.Замислих се върху това, което баща ми беше казал.Да се преместим в Англия.. изкушаващо, но вече се местим за 4 път.Изведнъж телефона ми звънна.Беше непознат номер.Зачудих се кой ли може да е.
-Ало?
-Кой е на телефона?-попита ме мъжки глас.
-Ъм..Ани.-казах объркана
-Оо Ани значи.Виждам, че много си звъняла на сестра ти а?
-Какво..моля.. кой сте вие?!Какво сте направили на Инди?!От къде знаете за мен?!
-Не, прекалено много въпроси.-каза със свръх спокоен глас.-Имаш един месец да намериш 1 000 000 лева.Иначе забрави за сестра ти.И ако обичаш-без полиция и родители.Разбрахме ли се?
-Аз.. ТИ..-започнах да плача от гняв, от отчаяние, от страх.
-Един месец.-каза и затвори.
Изпуснах телефона на земята и паднах на кревата.Вече разбрах-бяха отвлекли Инди.Какво щях да правя сега.1 000 000 за един месец..Н-н-не можех да кажа на никой.Винаги бях мразила тайните и хората с такива тайни.А сега.. се превръщах в една от тях, за да спася сестра си.Започнах да мисля.Майка ми и баща ми всеки месец слагаха пари в банковите ни сметки.Имах 100 000 и Инди също.На Неси бяха доста по-малко.Ако ги взема щях да имам 200 000.Да.Щях да се справя.Щях да я спася.На вратата ми се почука.Втори път.Трети.
-ВЛЕЗ!
-Ани, какво става?Защо не спиш?-чух гласа на майка ми докато влизаше.
-Ъм.. какво?!
-Дванадесет часа през нощта е!Какво си мислиш?!Утре си на училище.-каза тя и седна на кревата до мен.Погледнах я и изведнъж заплаках.-Ани, спокойно.-тя ме гушна, а аз се разплаках още по-силно.-Погледни ме.Всички сме притеснени за Инди, но тя ще се върне.Знаеш, че приема нещата малко по навътре.Ще я намерим.Обещавам ти.-ех мамо, само да знаеше истината.Само да я знаеше..
-Мамо, Инди.. тя..
-Какво?
Не.Не трябваше да и казвам.Можеше да има невинни жертви...
-Тя ще се върне.Знам го.А сега искам да поспя.-напрежението и тъгата ме задушаваха и майка ми го усещаше.Сякаш не ми достигаше въздух.Трябваше да съм сама.
-Добре, лека нощ.-каза тя и излезе.
-Да... лека..
Легнах и заплаках.Започнах да мисля от къде да взема толкова много пари.На сутринта се събудих от звука на алармата ми.Имах чувството, че съм спала 10 минути.Станах и изтичах до стаята на Инди.Нямаше я.Значи беше истина.Ах как се надявах да е един от лошите ми кошмари.Прибрах се в стаята ми и застанах пред огледалото.Дългата ми коса не приличаше на нищо и стърчеше на всички страни.С тази светла кожа и торбичките ми под очите приличах на същински вампир.Бях облечена с една размъкната червена тениска, която беше на баща ми, но му я бях взела, за да спя с нея.Вкъщи винаги беше много топло и за това нямах проблеми да спя с тениски.Вързах си косата и си измих зъбите и лицето набързо.Взех си душ и излязох от банята.Изсуших си косата, облякох си сиви дънки и една черна туника.Днес също бях с конверски, но този път със сиви.Майка ми и Неси вече бяха излязли.Взех си раницата и тръгнах, като за малко да забравя да заключа.На всичкото отгоре не можах да намеря такси и си изпуснах рейса.Вече закъснявах и най-после видях едно такси.Махнах му и то спря.
-До центъра?
-Да, качете се.
Загледах се през прозореца и се замислих.След 15 минути вече бяхме стигнали.
-Ъм сега завийте тук при училището.Когато шофьора спря платих и излязох.Когато влязох в двора на училището видях едни приятели от 9 клас.
-Здрасти, Ани.-каза Алек.Погледнах го.Беше с руса коса и прическа тип "Джъстин Бийбър".На лицето му както винаги имаше усмивка.Беше с светла кожа и с дълбоки, големи, кафяви очи.Той бе един от най-жизнерадостните хора, които познавах.
-Хей, закъснявам.Трябва да влизам.-казах и отпраших навътре.Усетих объркания му поглед забит в гърба ми.Когато вратата се затвори зад мен си отдъхнах, поздравих портиера и се забързах нагоре.Имахме български.Страхотно, в края на коридора.Влязох и си седнах на чина.Имах чувството, че часа беше безкраен.Най-накрая звънеца би и с Ели излязохме от стаята.
-Ани какво ти е?-попита ме тя.Аз я погледнах и заговорих.