Светът около нас

Не знаех къде да пусна темата и реших, че тук е подходящото място. Искам да ви попитам усещате ли на какво заприличва света около нас?!Признавам си: страх ме е. Страх ме е от света, в който живеем. За това е и моето ...(не знам как да го нарека)...произведение. Нека спрем всичко това и нека бъдем съпричастни един към друг и с мъката си. От днес аз тръгвам синя лентичка на ръката в знак на протест към това общество. Надявам се това да е първата крачка към подобрението. Може да ме сметнете за поредната луда, но аз ще си знам, че съм се опитала и ще продължавам да опитвам да променя света около себе си. Ето и моята творба:

Различията
Много хора са ме питали каква е моята мечта и аз съм разпитвала. Всеки път се чудя какво да отговоря и сега, стоейки вторачена в монитора, разбрах. Различията!
Всички хора на този свят сме толкова различни: духовно, материално...
Когато гледам как бедните хора просят на улицата сърцето ми се гърчи от болка. Всеки път щом ги видя им давам пари, но не в това е въпроса. Въпроса е, че живота за някои хора е прекалено жесток и коварен.
Ненавиждам и различията в духовен план. Има толкова лоши хора на този свят, които вредят на тези, които се стремят да бъдат добри. Както Пейтън от Сериала One Tree Hill казва: "Life is too short to live it as a bad person"
Много малко хора разбират това. Забелязвате ли каква анархия е настъпила навсякъде. Приятел убива приятеля си, защото имал по-хубав костюм от него. Някой те поглежда накриво и ти го наръгваш с нож...напълно непознат човек със семейство, роднини, хора, които го обичат. Не се ли замисляме, че с това поведение, с това насилие убиваме всяка човешка черта в себе си и наяве излиза примитивността на хората.
Направо неприемливо е слаба дума...брутално е да се държим така и да потъпкваме достойнството на хората около нас. Боли ме, когато гледам как тормозят някой само защото имал голяма бемка, пъпка, гърбав нос или нещо съвсем незначително, което той не е избирал, но съдбата му го е поднесла. Такъв тормоз е бил наложен и над Лора Граймс-момиче от Англия, която е била подигравана в училище, но...един ден не издържа и слага край на живота си. Тя пише това стихотворение с молбата да бъде прочетено на погребението й:
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше

Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен

Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме

Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение

Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.


Не го ли осъзнавате хора?! Това, което става със света около нас е ужасно. Убийства и кръвопролития всеки божи ден...Нима ние сме животни-Не! Ние имаме мозък, който ни е даден, за да се държим на ниво, да помагаме на ближните и да не ги оставям в тежките моменти. Трябва да се подкрепяме, за да бъдем едно цяла, една общност, еди народ.
И нашата държава е още един нагледен пример в различията. Всички политици лъжат и гледат само как да печелят пари. Никой не се грижи за доброто име на страната ни. Нима това е държавата, която е създал Аспарух, за която са се били и умирали славни българи като Цар Цимеон Вели, Цар Борис 1, нима за тази държава хиляди хора са дали живота си...за да не сме зачитани и уважавани?! Защо, за да се реализираме трябва да ходим в чужбина, а не може да преуспеем и в собствената си страна?! Не го разбирам това?
Съмнявам се някой да може да ми отговори.
Боли ме като гледам всичко това и нека се върнем в началото-говорех за мечтите ми. Е, моята мечта и всичко да се оправи-да бъдем рани и да се уважаваме! Много ли искам, просто едно пълноценно общество.
Няма да се откажа да вярвам в мечтите си и ще се подкрепя с още един цитат от ОТХ: Believe that dreams come true every day .. because they do!

Тенеси Уилямс е написал:
"Всички живеем в къща в пламаци. Не може да се обадим на пожарната. Няма изход на вън. Само прозорецът на горния етаж, през който гледаме, ...докато огънят поглъща къщата, залостена с нас."

OTH:
Нито един човек... за каквото и да е продължително време... не може да е едно лице за себе си... и друго пред околните.. без накрая да се обърка кой образ е истинския.

Не се ли объркахме достатъчно? Според мен можем да се променим, но трябва да видим светлината вътре в себе си. Някой хора ще успеят и сами, но на други ще им трябва помощ. Нека бъдем едно общество и си помогнем!

"Хенри Джеймс е написал:'"Не се страхувай от животa!Повярвай, че той си заслужава да се живее и вярата ти ще превърне това във факт. "

"Джон Стайнбек е написал:"Промяната идва като лек ветрец,който развява завесите по изгрев слънце;като приятния аромат на дивите цветя,дори на тревата."

Надявам се да не съм ви отегчила и да ме вземете насериозно, защото ако успеем да покажем малко по малко на света, че трябва да се променим ще сме изминали половина път. Както ще цитирам отново един мой любим филм: Понякога едно зрънце ориз може да натежи на везната, един човек може да ни донесе победата, един човек може да промени всичко (перифразим малко циатата, защото не го помня дословно)

П.П. Ако смятате, че темата не е за тук ще ви уважа и ще ви помоля да я преместите. Въпросът, на който искам да си отговорим е : Кои сме ние? Дали ще позволим на това да продължава? Азвече направих свой избор, сега е ваш ред!

-Съжалявам, ако съм обидила някой с тази тема, но поемам отговорността си.

Много си права .. и темата е на място.. трябва наистина да се загрижим и за другите около нас..

Това за сините лентички си мислех, колкот повече хора се съберем да пратя е-mail на БТВ и нека цяла България разбере за това, но първо трябва да съберем повече хора, на които им пука какво ще стане с държавицата ни.

Да.. или сме малки или не разбираме.. мн се дразня като кажат ти си малък.. и не разбираш.. ама и ние сме хора.. и имаме право на мнение в тая държава..

Ооо,много добра тема... =))
Да си призная,не я бях поглеждала до сега,но тая вечер я забелязах... Наистина има много истина в това,което казвате,а според мен дори думите Ви са доста зрели, някои хора,които са два пъти по-големи не говорят така,а Вие показвате Разсъждения,Мисъл и наистина казвате Истината,такава,каквато е...
Абсолютно съм съгласна с Ели, и я поздравявам за мнението и хубавата тема )
Днес се рових из нета,и попаднах на нещо,което също е вярно (Според мен), и много се надявам да ви хареса... ^^

"Ами защо искаме маркови дрешки а не си купим нещо обикновено и да дадем останалото за благотворителност, защо не гледаме тв. на 21 инчов "Санг" ами искаме плаааазмен? Защо искаме телефон с милиони цветове на дисплея като човешкото око не може дори да ги различи??? Защото сме ненаситни. Защото не ни боли особено за останалите, стига да не ни се напомня за тяхното нещастие.Защото сме хора."

Едит: Още си спомням,учителката ми по БЕЛ миналата година,когато говореше за Кирил и Методий и българската Азбука и книжнина,казваше: "В миналото Те са направили толкова много за развитието на България, трудили са се толкова усилено и упорито са се опитвали да вървят напред... Не разбирам защо днес Политиците и някои българи толкова много се опитват да направят Обратното..." (Не го казвам точно,защото вече съм забравила точно как беше, ама мисля,че главния смисъл се хваща, и тези й думи на г-жата ми по Литература ми останаха в главата и още си ги спомням..)
А и освен това, още едно съвсем малко добавяне от мен: За това,че сте малки и няма какво да направите.. Помислете за едно: Какво ще направите с живота си, какво ще постигнете, когато пораснете, и колко ще се трудите.. Какви жестове ще направите и с какви хора съдбата ще Ви срещне... Защото макар и според Вас да направите нещо малко за някой така, за Него може да сте Променили живота му Завинаги... Просто се замислете и за това..