Най - тъжната песен.

Най-тъжната песен

Някога замисляли ли сте се за най-тъжната песен?Тази,която ви кара да се върнете там ,някъде в онази спомени скрити на дълбоко.Неоткриваеми.
Песента,която може да ви накара да забравите за всичко.Тази на умиращото лято,на загубената любов,на разбитите мечти.
За мен тази песен беше „Празненство”.Защо?Защото точно тя звучеше в болницата, когато казаха на едно шестгодишно момиченце,че майка й е вече ангел. Искаха от нея да се сбогува с обичта и топлината,нещо,което тя не беше готова да направи.
Не можеше да разбере защо мама повече няма да отвори очи,защо няма да я прегърне и да й разкаже приказка за лека нощ, но най-вече защо я беше оставила сама.
От очите на детето се стичаха горещи сълзи,но не защото беше осъзнало какво се случва. Болката и разбирането бяха за света на големите. Това,което тя си мислеше беше,че мама не я обича и затова я е напуснала.
До нея седна един от онези хора с белите престилки.Този,който трябваше да й обясни. А единственото ,което детето искаше да знае в тъгата си беше как може да я върне.
-Ако съм по-послушна мама ще се върне ли? Ще ме обича ли пак?
В гърлото на мъжа беше заседнала буца.Чувстваше се сякаш носи олово в гърдите си. Как би могъл да каже на момиченцето,че майка й няма да се върне…
Да, „Празненство” беше най-тъжната песен.Тази,която накара едно дете да порасне и да разбере неща,които повечето възрастни така и не научават през живота си.Песента,която те кара да разбереш,че трябва да цениш всичко,което имаш,всеки момент с любимите хора,защото може и да е за последно. Ценете и уважавайте хората,които имате,защото те не са тук завинаги.